zonaruse.com

Русе е град с 23-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста („пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време станували кохорти от по 600 души и други военни единици.

Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно бива унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.

По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен(30 км. южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. През 1811 г. в околностите на града се провеждат сражения от Руско-турската война 1806-1812г..На 22 июли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който бил отбит и струвал на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършил на 26 август с поражение за тях в сражението при с.Батин, след което руските отряди заели Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предали Русчук (Русе) и Гюргево. През Кримската война на 25 юни (7 юли)войските на Омер-паша съсредоточени при Русчук /над 30 хил./ форсирали р.Дунав и, след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Радоман на р.Дунав, овладели Гюргево, със загуби до 5 хил. човека. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.

• През 1864 е открива първата съвременна печатница в българските земи.^[7]
• През 1865 за първи път в България улиците получават имена.
• През 1866 е завършена първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен. ^[8]
• През 1867 е завършена първата ЖП линия (Русе-Варна).^[9]
• През 1870 се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство.
• През 1870 започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
• През 1876 е построена първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.^[10]
• През 1876 започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

През 1836 г. Русе е с едва 3000 души население. Но поради удобните връзки с Истанбул Русе е избран от турците за вилаетски център, което стимулира развитието му. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.^[11]

След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода 1878-1944 г. в Русе са създадени 416 промишлени предприятия – 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишленост, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали. ^[12]. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения:

• През 1878 Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Копиткин;
• През 1879 е създадена Дунавската флотилия;^[13]
• През 1879 е основано първото земеделско училище “Образцов чифлик”, днес – Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“; ^[14]
• През 1880 Иван Ведър полага в Русе началото на първата масонска ложа в княжество България – “Балканска звезда”;^[15]
• През 1881 е построен първият метален кораб;^[16]
• През 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“;^[17]
• • През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;^[18]
  • През 1881 е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;
  • През 1882 гордост на Русе става построената от чешкия индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак; ^[19]
  • През 1883 е построена първата метеорологична станция;^[20]
  • През 1883 бележи още една новост – първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;
  • През 1884 e oсновано Първото аптекарско дружество в България.^{[21] [22]}
  • През 1885 в Русе се създава първото Българско техническо дружество;^[23]
  • През 1887 започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;
  • През 1890 e учредена Първа българска търговска камара в България;^[24]
  • През 1890 първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян е създадена в Русе;
  • През 1891 е създадено първото застрахователно дружество „България“;^[25]
  • През 1896 е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намирал се е в сградата „При Чикаго”(сега на ул. „Пирот“ 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта. ^[26]
  • През 1897 се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак; Месец по-късно, на 22 март, била организирана и първата прожекция в София.^[27]
  • През 1906 година в Русе заработва първата в страната фабрика „Експрес“ на Аскерян и С-ие за велосипеди, грамофони и др. метални изделия;
  • През 1908 година заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.
  • През 1927 година в Русе е открита първата чорапена фабрика в България – Фазан ^[28]
  • През 1933 Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват „Първа българска петролна индустрия“. ^[29]
  • През 2011 е пуснат в експлоатация първият сух фонтан в България.

  В Русе са произвеждали първата фабрика за сода и лимонада „Лоза“, първата българска фабрика за вратовръзки на С.И.Халасъ и първото столярно дружество „Първий Май“. ^[30]. Тук е роден и първия дипломиран български пилот – Симеон Петров. ^[31]

  Според „Mеждународния алманах за България – 1898 г. – стр 443″ ^[32] през 1898 г. в Русе е имало 4 печатници, 4 тютюневи фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най- големите предприятия са били „Братя Бъклови“ – търговия на едро; Акционерно спестително дружество „Гирдап“; Българска търговска банка; Застрахователно дружество България; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи – „Труд“; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Харамби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр.Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Найвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Темов и Сие; Фабриката за сапуни на В.Бъчваров; Фабриката за сапуни на Бр.Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Ценковъ, Павловъ и Сие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н.Кръстев; Пивоварната фабрика „Света Петка“; Фабриката за бира на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман;

  Между I^-та и II^-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

  Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се въздига като голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души.

  В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. След 1989 г. румънският завод заработва с минимална част от капацитета си и обгазяванията постепенно спират.

  През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.

• Информация wikipedia